История на Пловдив
Пловдив е един от най-старите европейски градовe, като се счита, че е съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г пр. н. е. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиада. През 342г. пр. н.е. е завладян от Филип || Македонски който го преименува на Филипополис. Тогава „градът на Филип“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.
През 1364г. градът е завладян от Османската империя и наречен Филибе. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадрона на капитан Бураго. Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление. На 6 септември 1885г. Княжество България и Източна Румелия вече имат право на общо правителство, парламент, администрация и армия. Още след освобождението се изграждат много хотели в Пловдив, които да подслонят новите граждани, пътуващи до града на седемте тепета по търговия или удовоствие.